(На мама)

Когато обърна глава към изминалите 17 лета от живота си, те виждам навсякъде. В първите години, когато ме държеше за ръчичка, а аз правех жалки опити да проходя. В дните, когато ме водеше в детската градина всяка сутрин, когато ме забавляваше до припадък в лунапарковете и градинките. В съзнанието ми изникват миговете от рождените ми дни, които правеше незабравими, моментите, когато започвах училище…
Помня всичко това. Прекрасно е, нали?!
Но помня и трудностите, с които си ме отгледала. Лишенията, наложени ни от нелекия живот. Помня службите, които смени, заради по-голямо заплащане, за мечтите, от които се отказа в името на това аз да съм добре, зверското ти главоболие, когато безизходицата бе взела превес.
Не съм забравила часовете, в които си бдяла над мен, в които си ме чакала да се върна, дори да си знаела, че няма да е тази вечер. Също и когато си ме търсила и си имала нужда от мен, когато съм ти липсвала, а не съм била до теб.
Ти ме научи на всичко – как се обича, как се прощава, как се мрази. Как да падам, но и да ставам, защото всяко нещо изисква усилия. Да не се отказвам, защото за големия успех трябва постоянство. Да забравям тези, които са ме наранили, но да помня болката, защото тя е стимулът да се усъвършенствам. Насърчаваше ме, когато почти се предавах.
Това, което ми даде ти, е за цял живот и аз не мога да ти благодаря само на 8 март. Ще го правя винаги. И не когато те загубя, а сега. Днес. Когато с една прегръдка мога да ти кажа: „Благодаря ти, мамо!“

Подобни линкове

  1. When in Rome / Когато си в Рим (2010)
  2. When in Rome / Когато си в Рим (2010)
  3. Шанел – Когато Си С Мен
  4. Емануела: Когато връзка се изчерпа, тръгвам на лов за нов
  5. днес бг плюс новини дир бг онлайн днес.бг програма + хороскоп