Писмо до сърцето

Толкова много искам да ми остане нещо, свързано с тях! Не съм ги виждала от сума време, а ето че ежедневното еднообразие е на път да заличи и малкото, което ни свързва. За мнозина слънцето е символ на радост и щастие, но сега за мен то не е нищо повече от бляскав, но жесток огън, който изсушава без жал последната връзка с най-скъпите ми хора от училище. Някога тази връзка беше като буйна река, а сега е една полупресъхнала локва. Колко ли още ще издържи под безмилостния пек на забравата?
Знам, че всеки от моите приятели е добре. Знам, че вероятно жънат успехи във всичко, с което се захванат, както е било винаги. Но това, което не знам, е кога ще чуя цялата тази информация от тях самите. Защото колко ли още ще издържа да пазя вече така оскъдните спомени, които имам за тях под смешни чадъри от илюзии, под измислени облаци от фантазии или с опити да напълня “локвата” с нелепи глупости? Само един дъжд, един чист и бистър дъжд от нови дружни купони и взаимно щастие може да напълни отново “реката”, да оживи спомените и да ги опресни.
С надежда поглеждам масата до мен, която някога беше отрупана с пликове за писма. Сега там има само един-единствен самотен плик. Уви, няма да стигне да изразя чувствата си към всички, които са ми скъпи и които са далеч от мен. Единственият начин да го оползотворя е като пиша до сърцето си. Може би една молба ще го трогне, ще го накара да пази по-грижливо поверените му спомени. С вече избистрен ум започвам да движа ръка по белия лист. Готово! Получи се добре, не мислиш ли?

Подобни линкове

1. Иванис – Писмо за сбогом текст
2. Отворено писмо до Бойко Борисов
3. Гласът на сърцето ?: Как се вписвам в неговия живот?
4. Отворено писмо на Мария до всички медии
5. Преслава призна, че сърцето й е своободно